ОБЛАСТ СМОЛЯН

Смолянска област се намира в Южна България и е разположена в Южен Централен Район – в средната част на Родопския масив на територия от 3 192.9 кв.км (2.9% от територията на страната). Областта граничи на запад и северозапад с Благоевградска и Пазарджишка област, на север с Пловдивска, а на изток – с Кърджалийска област. Южна граница на област Смолян е държавната граница с Република Гърция. Върху голяма част от територията се простират гори – 2531 хил. дка (70%), а земеделските земи заемат 825 хил. дка (25%).

Климатът в Смолянска област се определя от комбинираното въздействие на типичния европейски умерено-континентален климат, високата надморска височина, меките и топли средиземноморски сухи ветрове, идващи от сравнително близко разположеното Бяло море и слънчевата радиация. Средната годишна темепература се движи в границите 5-10 градуса по Целзии.

Област Смолян обхваща най-високата част от Родопите, включваща планинския дял Перелик, с първенеца връх Голям Перелик (2 191 м.н.в.). Общо четири са планинските върхове, извисяващи се над 2000 м – Голям Перелик (2 191 м), Голям Снежник (Карлък) - 2 188 м, Голям Персенк (2 091 м) и Персенк (2 074 м). В отделни общини (Мадан, Неделино, Рудозем, Девин) релефът е планинско-хълмист и в тях средната надморска височина е по-ниска – около 600-700 м. Типично планински са общините Смолян, Чепеларе, Борино, Доспат, където средната надморска височина е около и над 1200 м, а за общините Златоград и Баните са характерни силно наклонени терени и надморски височини от 300-400 до над 2000 м. В рамките на областта, на сравнително малка площ, природата е формирала богато разнообразие от видове скали (мрамори, риолити, пясъчници), чието разместване в геоложките епохи е наситило региона с атрактивни скални образувания: каньони, ждрела, пещери, върхове с прекрасни панорамни гледки. Характерно е наличието на многобройни пещери (около 900 на брой), но само три на територията на област Смолян са благоустроени и имат голямо значение за развитието на туризма: Ягодинска (с.Ягодина, община Борино), Дяволското гърло (с.Триград, община Девин), Ухловица (с.Могилица, община Смолян).

Преобладаващата част от пещерите са истинско предизвикателство за търсачите на силни преживявания. Достъпът в тях става само с водачи спелеолози, а пещерните и планинските клубове в района осигуряват необходимата специална екипировка и оборудване. Както пещерите, така и техните околности са подходящи за практикуване на екстремни спортове като скално катерене, проникване в неблагоустроени пещери, планинско колоездене и др.

Областта е популярна и с редица други природни образувания: Чудните мостове, Слонът, Триградското и Буйновското ждрела, Каньонът на водопадите, Орфеевите скали, скалните групи Кичикая, Съдилището, скалният венец над Смолян

По-големите реки в областта са Арда (241.3 км), Въча (111.5 км) и Чепеларска (85.9 км).Речната мрежа в района е гъста, силно разчленена и дълбоко врязана. В горните си поречия те са изключително живописни с прорязаните в скалите ждрела и каньони, а така също са привлекателни за риболовен туризъм.

В община Девин се намират 2 големи язовира - Въча и Цанков камък, а в община Доспат е вторият по големина язовир в страната „Доспат” (420 млн куб.м), който се използва за добив на електричество, рибовъдство, риболов и воден туризъм. Други известни водохранилища са язовир Златоград и множество микроязовири. В северната част на Смолянската котловина са разположени Смолянските езера, наричани често „Очите на Орфеевата планина”.

Област Смолян е една от най-богатите на минерални води в страната. С много добри качества са минералните води в община Девин от 16º до 76ºС в находищата „Беденски бани” до с.Брезе, в гр. Девин (вода с много добри трапезни качества), с.Михалково (най-силно газираната по естествен начин въглекисела вода в страната – трапезна и за лечение с температура 16-26 ºС), местността „Посестра” и в кв. Настан - „Настан 1” и „Настан 2”. Минералната вода се прилага както вътрешно, така и външно за лечение на редица заоблявания. Термалният извор в с. Баните е с дебит 18 л/сек и температура 35-43оС и минерализация около 900 мг/л, което предопределя развитието на балнеолечебния и спа туризъм в общината.

Средните Родопи са съхранили забележително биоразнообразие, като сред представителите на флората за световно значими са признати 60 вида, 40 вида са български ендемити, 45 вида са балкански ендемити. Регионът е един от малкото в Европа, обитаван в естествени условия от кафява мечка, дива коза и вълк.

Защитените територии са места, изискващи специални грижи от страна на държавата. Достъпът до тях е регламентиран в Закона за защитените територии и се основава на режима на посещение според категорията на защитения обект (Закон за защитените територии, 1997 г.). В областта има 48 защитени територии.

Планинският характер на разглежданата територия, в съчетание с добре съхранената природна среда и богатството от минерали извори определя наличието на разнообразни и качествени природно-рекреационни ресурси, позволяващи развитието на широк спектър от рекреационни дейности. Запазената природна среда е едно от специфичните предимства в региона, както и наличието на природни ресурси - руда, минерална вода, горски площи, и вторият най-голям зимен и ски курорт в страната –Пампорово. Налице е производствен опит и традиции в областта на туризма, картофопроизводството, рудодобива, производство на кабели, производство на ски, дърводобив, шивашка и трикотажна промишленост. На територията на областта са разположени защитени природни обекти, просторни гори, реки и водоеми, находища на минерални извори, разнообразен релеф.

Тук са открити 9 крепости, най-известни от които са „Момчиловата крепост” при с. Градът, „Калето” при горно Смолян, „Заград” и „Зареница” в Чепеларска община, Калето в местността Струилица, Девин, крепостта при с. Кошница, крепостта Козник в община Рудозем, крепостта „Калето” между Доспат и с. Змеица и др.; и над 10 тракийски светилища.

В Смолянска област са създадени и организирани 17 музеи и галерии. Най-многобройни са те в община Смолян – 9 броя.

Редно е да представим и два от най-забележителните антропогенни обекти в областта – Националната астрономическа обсерваторията на вр. Рожен и Планетариумът в гр. Смолян. Това са обекти, които са ресурс както за познавателен, така и за научен, и образователен туризъм. НАО е най-големият в Югоизточна Европа наблюдателен комплекс в областта на оптичната астрофизика. Обсерваторията разполага с 4 телескопа и е отворена за посещение на туристи. А Смолянския Планетариум е най-големият обект от този тип в България. Той е най-посещаваният туристически обект в Смолян.

Антропогенните туристически ресурси в област Смолян са не по-малко атрактивни и привлекателни от ресурсите на природната среда. Дълго време тази част от България беше промотирана като дестинация за различни видове туризъм, основан на природното наследство.

Смолянска област има сравнително неразвита икономическа база – при 2.9% от територията и 1.6% от населението на страната, тук се формират едва 1.15% от брутната добавена стойност и от БВП на България. БВП на човек е с 2 772 лв. по-малко от средния БВП на страната и представлява 30.8% по-малка стойност от средната. С най-голям принос в произведената бруто продукция е община Смолян, следвана от общини Рудозем и Златоград.

На територията на Смолянска област има 10 общини (Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян, Чепеларе) с 242 населени места, 8 от които са градове. Населението на областта е 120 456 души.

Постоянното население на област Смолян в края на 2011 год. е 120 456 души при средна гъстота 37.7 души на кв.км. за страната средната гъстота е 66 души на кв.км